Днес по улицата моя мина старостта. Тъжно я изгледах, от спомен ослепях. Но той не беше тъжен, тъжната бях аз. В сърцето се заслушах, о, как се смях! И се задъхах с аромати, вкус на устни. И се подпалих от пожара на очите й. И се изпънах от нежните й струни. И си върнах от седмото небе силите...
Днес по улицата моя мина вятърът. Как връхлитна дръзко, стремглаво, без свян, да гасна поиска, разплака и свещите, и катурна фигурките от порцелан...
Благодаря ви, приятели, но наистина я видях
старостта у един приятел, когото не бях виждала
много години, сигурно и той я е видял у мен, за съжаление...
Благодаря и на Павли за дооформянето, много е мила!!!!
ех, как е натъжи и развълнува...
и аз често я срещам зад ъгъла...
и тези фигурки от порцелан...как ги обичам само...
с обич за теб и прекрасния стих, мила Мариолче.
Много добро и...замислящо. Неизбежното, то винаги се случва, но и до тогава и след, пак хляба и ножа са в нашите ръце до...края! Ако няма страх и колебания.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Силата
да бъде
с теб!!!