В полунощ се събуди внезапно черната мъгла,
криеща зад себе си разсънената луна.
Два образа, две различни вселени,
тази нощ бяха събрани в една мъничка душа.
Усмихваха се иронично само звездите,
макар и да бяха в нощта си сами.
Недочакали раждането на лъчите,
погубиха се внезапно в своите тъми.
А душата пак остана самотна,
не огрята от слънчев лъч дори.
Гарванът черен в нощта злокобна
открадна пролятите в тишината сълзи... ...