Когато малка бях,
седях и виждах те в една звезда.
Седях и нощем плачех,
проклинайки твоята съдба.
Измъчвах се,че не мога да усетя твойта топлина
твоята ласка добра и да преследвам със усмивка моята мечта.
Седях по цели нощи и проливах сълзи,
сълзи стичащи се от безкрайно тъжните очи
Нямах сили да отворя очи и
да довърша несбъднатите ти мечти.
Аз се промених в мига във който те загубих.
Аз бях тъжна,мълчалива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse