evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
23 abr 2011, 0:03

Тъжна приказка 

  Poesía
583 0 6

И този дом заглъхна и посърна.

За втори път Зловещата се върна

да грабне и последната искрица –

живота на нещастната вдовица.

А този дом преливаше от радост,

бе пълен  и с живот, и с младост.

Закриляни от майката-орлица,

растяха седем хубави дечица.

Но тясна стана родната им стряха.

Пораснаха и всички отлетяха.

Разпръснаха се нейде по земята

да търсят хляб и щастие децата.

Останаха сами и натъжени,

от болка и тревоги наранени,

добрата майка, таткото грижлив

в дома  притихнал, мрачен , сив.

В очакване напразно остаряха.

Очите им от сълзи ослепяха.

Заслушани в дъждовните капчуци,

бленуваха за рожби и за внуци.

И… чакаха. Но никой се не върна.

Бащата залиня, прегърби се, посърна.

Сломен от мъка, скрита във душата,

угасна бавно, легна във земята.

Изпрати го нещастната вдовица.

А после като восъчна свещица,

от бурен, леден вятър угасена,

отиде си, от мъка покосена.

 

Българийо, родино моя мила,

и ти сега си тъжна и унила.

Разпръснаха неволи по земята

свидните ти рожби, майко свята!

 

 

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??