24 sept 2022, 8:20

Тъжна равносметка 

  Poesía » Civil
201 1 3

Откакто свят светува, поверие битува,

че счупеното носи лош късмет.

Ламтежи и заблуди живота ни диктуват,

а стига ни едничък сал сънсет.

 

Изгубени в активи, във вещи, в авоари

се скитаме, блуждаем ден след ден.

Затрили съвестта си, загърбили мечтите,

на златния телец в подвластен плен.

 

И после... идва миг на равносметка!

На Бог дължимото да отдадем!

С угасващи сърца, заключени - в решетка,

имането отвъд не ще си занесем.

© Златка Чардакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тони, Миночка, благодаря за топлите думи! Благодаря, че отново се спряхте при мен! Успешна и благодатна да е предстоящата седмица!
  • Хубав стих. Харесаха ми разсъжденията върху живота, за това, че голи идваме на този свят и голи си отиваме, само духовните ценности натрупани в душата, ще пренесем в отвъдното. Всичко друго е преходно! Поздравявам те, Злати!
  • Тъжна, но правилна е равносметката, Злати. Факт е, че нищо отвъд няма да вземем. Да живеем така, че да не съжаляваме. Поздравления за стиха!
Propuestas
: ??:??