Красивата Ви роза е сама,
листенцата сълзù апострофират
и свежият и дъхав аромат
във малката Ви шепа се побира.
Не се разпръсква всяка сутрин, щом
на слънцето ръката я погали.
Каква ли участ стигна този цвят,
дали аз бих могъл да го оправи?
Но Вие ме изгледахте така,
че сякаш със мотика я копая
и рия със копита таз леха,
едва ли как се гледа аз не зная. ...