РумиРайк (Руми)
19 27
26 abr 2008, 22:24

Тъжни, червени обувки 

  Poesía
1280 0 16
„Ще умра в Париж по дъждовитото време,
в ден, за който аз имам спомени вече."
                                                    С. Вайехо

Денят на мойта смърт ще е чудесен.
От вчера ще го знам. Ще бъде днес.
Безспорно, ще е листопадна есен,
и някъде в Paris... (но не на Pere Lashaise).
Дъждовни капки ще протракват.
Каква ли ще съм - бяла и бездомна...
Обувките ми сиротни ще ме очакват,
а мъката на няколко мъже ще е огромна:
Любимият безпаметно ще се накваси;
А милият ще мисли за въже;
Ще псува скъпият: "Живот ли е това, ебаси"...
Такива ще са тъжните мъже,
отседнали във моята душа -
Pier, Jean-Paul, и ти, Rogee...
Да можех мъничко поне,
един след друг да ви теша,
да ви подгоня със онез, червените -
(с тях крачица не съм вървяла).
Как искам още малко пулс във вените...
В деня, във който хич не бих умряла.

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??