13 dic 2017, 12:59

Тъжният крал 

  Poesía » Otra
457 1 9
Тъжният крал
Кралят на Тъгата, обгърнат в Самота,
самота сива като гъста мъгла!
Седя и мисля си за някога,
За младостта, морето и за Любовта!
Тъгата обви и моето сърце,
сърце ранимо, сърцето на дете!
Една тъга за минало за някога,
за истинската любов, първата незаменимата!
За чувството което те кара да трептиш,
на разума си ти да не устоиш.
Да хванеш за ръка любимата жена, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??