Обичам те, не ме ли чуваш?!
Обичам те, а ти дори и не тъгуваш!
Стоя си тук, облечена в тъмнина,
облечена, но тъй е гола моята душа.
Дори и в празниците вече не празнувам -
мисля все за теб и вече просто нямам сили.
Търся твоя глас в нощта - обречена на самота.
Търся го, но пак не го откривам -
боря се да не умирам!
Боря се и трудно е, и пак разбирам,
че дори и скрита, пак прозирам...
Моля се да се спася от този ад.
Да бъда твоя или да те забравя аз!
Да забравя своите мечти
и искрата, която в тях блести!