viper78 (Светослав Иванов)
7 0
10 mar 2008, 8:01

Тъжно 

  Poesía
875 0 4
Сменят се картини на екрана.
Пореден филм, реклами, новини.
Замислям се - дали сме още двама
или пък всеки своя път върви.

Отвън ни гледа пълната луна.
Лежим в леглото, гръб със гръб опрели.
Завивката ни, вярно, е една,
но мислите към други полетели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

А трябва само ръце да протегнем.
Да ме докоснеш. Аз да те докосна.
След буйната страст уморени да легнем
и прегърнати да сънуваме още.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Новият ден ни събужда със звън.
И тази нощ е скучно отлетяла.
Пъстрият свят ни очаква навън,
додето дойде нова вечер вяла.

Усмихнати фалшиво се разделяме,
ядосани на себе си и другия,
че можем ежедневието да споделяме,
а любовта не можем да събудим.

© Светослав Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??