manuela822000 (Мануела Бъчварова)
217 398
21 may 2017, 18:08

Тъжно 

  Poesía
571 1 4

Съжалявам ли? Безкрайно съжалявам
за всеки миг със теб измамно време.
За всяка нежност, ласка - съжалявам,
за сляпата ми вяра, че ти дреме.

 

Отричам ли се? Сто пъти отричам,
че носих те във себе си с години,
че изживявах думата "Обичам",
че посветих ти всички мои рими.

 

Намразих ли те? Много. Органично.
А себе си намразих двойно. Тройно!
А после... някак стана безразлично
и днес ми е лежерно, и спокойно.

 

Повярва ли? Да можех да си вярвам,
че истина са грозните ми думи!
Не те отричам и не съжалявам...
Но в мене тихо свирят тъжни струни.

© Мануела Бъчварова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всички имаме своите си разочарования, но това са моментите на размисъл и разговор със себе си, след който човек се пречиства и продължава по-мъдро. Поздрави, Мануела!
  • Албена, Виолета, благодаря Ви. Глаголът е съвсем умишлено избран. Именно заради грозния начин, по който звучи. Именно, за да даде контраст и да подчертае горчивината, и болката от разочарованието. Но все пак, благодаря за съвета.
  • Мануела, харесах стихотворението ти - замисъла, неочаквания обрат и силен финал, красивия стих... Но този жаргон"че ти дреме"стои като грозна кръпка. Моят съвет е да го замениш с друг, съответстващ на стила на творбата. Тогава бкх оценила с максимума.
  • Ах, колко познато, ако знаеш.
    Поздрави, харесах.
Propuestas
: ??:??