Тъжно

21 abr 2007, 7:54

Poesía

673 0 3

Тъжно

В стаята стои

Чете

Мисли

Празно в откровенията си

Студено

Но е само инстинкт за самосъхранение

В черупка се е скрило най-голямото дете

Ти можеш ли да прочетеш

В тетрадката му

Редове

От спомени и...

Оставете ме да целуна още веднъж

Това прекрасно утро

В което открих туморите си

Защото няма кой друг да прегръщам

И няма никой друг в къщата

В която крия последните си години

Изтръгнати от мен

...едно невинно

Защо когато се отдалеча

От мечтите си

Захапал посинели пръсти

И бутилката звъни

И се пръска

Защо тогава разбирам, че ми липсваш

За мен си истинската

Илюзия

С която ще живея, докато се кръстосат отново пътищата ни

20.04.2007

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.