20 ago 2015, 10:54

Тъжно късно лято 

  Poesía » Del paisaje
368 0 3

И пак във лятото ми тъжно

на плажа - вече опустял,

видях, че слънцето окръжно

е като старец окуцял.

 

И все накуцва по небето,

че спира то зад облак бял.

И се задъхва то додето

във залеза потъне цял.

 

Вълнù обаче полудели

забиват се във този бряг.

Сънуват зимните недели

и връщат се отново с бяг.

 

И само пясъкът съблечен

очаква зимния сезон.

Да бъде топличко облечен

със чисто беличък балтон.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценката!
    Радвам се, че харесахте!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много образен стих! И аз харесах. Поздрави!
  • Чудесна картина - с вплетени много светлина, багри и емоционалност..., все още е лято..., Имаме си и Слънчо...!!!
    "И все накуцва по небето,
    че спира то зад облак бял.
    И се задъхва то додето
    във залеза потъне цял."
Propuestas
: ??:??