11 ago 2007, 16:51

ТЪЖНО ЗА МАМА 

  Poesía
1032 0 5
 

Всичко свърши изведнъж,

в миг угасна като пламък.

Преваля подобно дъжд

и стопи се като облак.


Нежен допир, аромат

и усмивка мълчалива,

красота в затворен свят,

образ мил на самодива.


Аз протегнах му ръка,

той отстъпи и изчезна,

спотаи се там отвъд

и не чувства, и не диша.


Две сълзици в утринта

се търкалят по страните,

тъжно ми е пак сама

да те търся сред звездите.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??