Във храма на душата си погледнах
 и тази нощ безсънна, тягостно безсънна...
и много болка и тегоба там съзрях,
и много обич, обич незаконна!!!

От тази дето не приема никакви условности!
Не вярва тя на стеклите се обстоятелства!
Не иска заеми, откраднати мечти!
Не търси демоните черни във душата ми!

От тази дето мрази гръмките слова
и обещания насилствено изтръгнати...
Не вярва, че способна е страстта
да избуи във ежедневните условности!!!

От тази дето знае вярност що е,
какво е чувство, истинска мечта!
Не търси във очите ми подробности,
не чака зов, за да отвърне на света!

От тази дето изживяна е на сто процента,
не е илюзия на нечия обърканост!
Не чака да я молят за коректност
и моногамно е обвързана!

От тази дето неразбрана ще остане
 от теб и твоята бездушност -
която непрестанно търси оправдания...
когато, друже, обичта е просто чувство!!!