Тълпата е стонога и многоглава хала.
По улиците броди вездесъща.
Помита самотата. Обсебва ме изцяло,
а после ненаситно ме поглъща.
Усещам се частица от странен организъм.
В горещите му вени гравитирам.
Из клетките надничам. През порите излизам.
От удара на пулса му примирам.
Разлива се тълпата. Живачно тежка лази
по мисълта ми и изпива всичко.
Но после ме изплюва с погнуса и омраза.
Усеща, че вкусът ми е различен.