Тъма над листите ми падна
Тъма над листите ми падна
В този сайт - така лиричен,
от скоро пиша и въздишам.
Но се оказах вид несимпатичен,
четците само тройки пишат.
А едва удържам вдъхновение,
стиховете вече не броя.
Нямам никакво търпение
новия си стих да сътворя.
Но черна котка път ми мина
още в първия ми поетичен час.
Намериха се двама-трима,
казват - за поет не ставам аз.
Тъма над листите ми падна,
понесох тежко истината аз.
На моливът ми кръвното му спадна,
казва "Не е таз работа за нас!".
Но тук намирам и подкрепа,
има-няма всичко два човека.
А музата ми явно едва крета,
щом няма го таланта на поета.
И как сърцето да накарам
да седне кротко в този час!?!
Щом стих започна да докарвам
как идват римите - не зная аз!
Но днес реших да взема мерки,
четящите жертвоготовно да спася.
Ще взема аз да свия перки,
сред първите да се не глася.
И пак седя под таз луна...
Стих след стих аз пак редя...
Разбрах аз трудно истина една,
без друго мога, но без поезия - едва!
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Винаги ще има на кой да му харесва и на кой да не му харесва. Важното е да не спираш да пишеш щом излиза от сърцето ти. Поздрави!
-
Благодаря ти, Вероника! Знам за какво говориш. Стих без душа е половин стих. Никога не пиша нещо, което не е преминало през сърцето ми. А дали това, което пиша е издържано според всички канони на поезията вече е друг въпрос... В процес на изясняване е.
-
Благдаря ти, Веселин! Като че ли всичко необходимо ми беше казано, наистина!
Благодаря ти, Фери! И аз не го искам такъв талант без емоция! -
'без друго мога, но без поезия - едва!" Аз също! Нека ти споделя нещо: Всички хора са поети. Какво е талантът, когато няма емоция? Ти очевидно я имаш! Нищо друго няма значение
-
Май всичко необходимо са ти казали! Поздрав, Светла!
-
Благодаря Ви и тук, Ангел! Колко хубаво да получиш хубав съвет от някой по - опитен и то само за едните черни очи в замяна.
Благодаря ти и на теб, мила Жанет! Ох, трудно е да се харесаш на всички! -
Това май е най - доброто ти до сега
И аз с Алипиева -
Контеса, тази болест е неизлечима! Пиши, пиши, пиши - неуморима! Количествените натрупвания преминават и в качествени изменения! И не в тетрадката - а тука, в сайта! И на които те отричат - възразявай! Защото само едно нещо не затъпява, а колкото повече се употребява, повече се изостря - острият език! А в самота (имам предвид ако пишеш само в тетрадката си) човек може да придобие всичко, но не и характер; а характерът е най-важното за поета. А ти, както се вижда, имаш заложби!
-
Благодаря ви, Стефка и Ивон!
-
Усмихна ме!
-
Скрил си им шапките на тези двама-трима, които казват,че не ставаш за поет
-
Любов, Илко и Ина, благодаря ви горещо! Ще си водя записки!
Ах, как се радвам на двете шестици! Не ми се смейте. -
Усмихнах се на закачката! Послушайте Алипиева, права е!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Водеше ме единствено чувството...