Как времето спря,
макар и всички да казват,
че това е невъзможно...
Как времето спря
и то в отрицателната му,
тъмна страна.
За нас сега вече нямаше
кой да ни погледне
и да ни погали.
Нямаше те теб
пак да ни похвалиш
и пак да ни покажеш грешките...
Но сигурно ще има ден,
в който ще се осъзнаем
и просто ще продължим напред.
Само се молим,
нека този ден настъпи скоро
и да ни е в един от дните, където
да ни се върнат мечтите!
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados