Тъмни ноти
Къде сте, познати лица,
умело в ъгъла скрити?
Отмина като ден младостта -
всички спомени - с радост покрити,
всички погледи - към звездите изтрити!
А днес аз стоя все така
сив, безмълвен и тих
и сещам се за времена,
посипани с прах пепелив.
Нямаше място за нас -
бойци към звездите... простора,
след нас идват други лица,
след нас те пристигат... природа!
И опитваме да отлепим
от дланите груби живота,
и искаме да си простим,
но не можем... изтича ни срока.
А децата след нас са пионки,
както бяхме и ние... дружина
... и за грешки, мъки и болки
няма дом, има само пустиня!
Изтича ни времето... жалко!
Изтича до последна минута!
А детето във мен е по-малдо
и съдбата му остава... нечута!
Житейският опит лъжа е!!!
Той забравя се както всемира!
Мислиш, че нещо научил си
... докато научиш го, ти вече умираш!
И живееш със страх... безпокойство,
и живееш ден подир ден,
и го няма твоето достойнство
... ти си никой... сам... осквернен!!!
© Юнеско Чомски Todos los derechos reservados
но не можем... изтича ни срока"
Много е силно и въздействащо!