16 ago 2004, 20:14

Тъмнина 

  Poesía
1257 0 3
Тъмнина

Цветята весело цъвтяха,
птиците летяха в небесни висини
и тревите смеличко растяха,
но гръм внезапен всичко заслепи...

Почувствах нещо странно в своята душа
и без да искам затворих очите си,
попаднах в свят от безкрайна тъмнина,
който превземаше дните ми...

Този свят стана моя съдба
и в него завинаги аз ще живея,
сама на тази тъмна земя -
за капчица любов аз милея...

Да виждам със очите си не мога,
но с душата си усещам всеки зов!
Аз съм като всички хора,
аз имам право на живот!







На всички слепи хора!
Уважавайте ги!!!

© Слънчево момиче Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??