11 dic 2007, 8:42

Тъмнина 

  Poesía
732 0 5
 

 

 

 

 

 

 

 

Боли ме, че отново търся смисъл
да бъда там, където съм сама.
И колко много вече съм понесла,
и колко трябва пак да понеса.

Душата ми умира, тъй е пуста
и гасне като бледата луна.
Светлина не виждам през мъглата гъста
и знам, че отново съм сама.

Не мога да понасям това нищо,
не искам да живея в тъмнина.
Усещах някога неизмерима болка,
сега усещам само празнина.

© Стела Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??