Когато тъмнина се спусне,
спомени изплуват в моята душа.
Духове злокобни обвиват моя сън.
Умората усещам, живота аз намразвам.
Живея сякаш във смъртта.
Всеки ден докосва ме страхът.
Силите напускат мойто тяло...
На Лунна светлина мяркам твоя силует...
Но къде си? Теб те няма!
Къде изчезна, къде се изпари?!
Тъмнина поглъща отново голямата Земя!
Усещам полъх, вихър снежен... ...