9 nov 2017, 20:29

Тъмният ми брат. 

  Poesía » Verso libre
899 0 8
За загубени души не се нагъзвам
За минали любови също
За стотинки жълти не навеждам се!
Нищо, че душата ми е рана
Нищо, че съм свирчица без топче.
Веч' дори любов ухапана не търся
Затова я пиша с малка буква.
От овчи чувства ми омръзна,
нямам вече рани за превързване!
Сега обичам тъмният ми брат
Неговите сълзи бърша!
Предразсъдъци надживях ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??