Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли.
Забравяме едно за съжаление
от думите започва. И от тях боли.
 

Започва се с обиди, нервен глас
с думи „Глупава си, проста, тъпа“
с „Длъжна си ми“, „Ако не бях аз“,
а после „Сори, извини ме скъпа!“
 

И извинени, простени и разбрани
живеят си... И следва повторение,
а жертвите им, от думи поругани
търпят и чакат. Чакат провидение.
 

Такова няма. Бил балкански нрав,
бил манталитет, мъжкарско било.
След думите върви юмрук корав
и меко следва „Съжалявам, мило!“
 

Търпилото е в жертвите пропито,
от страх и болка, самосъжаление,
от срам, от хорски поглед скрито,
трепери то  и чака... продължение.
 

Говорим за юмруци, за насилие,
осъждаме постъпки грозни, зли...
Знаем че е в нашето обкръжение.
Ако търпим го, не сме по-добри.
 

01,08,2023