Връщам се сега, там, на онези булеварди,
които някога сама пресичах,
спомена за тебе вардих, чаках те и те обичах.
Връщам се сега и в уличките малки -
виждам се - пак вървя сама,
виждам даже стъпките си жалки и чувам как
пак твоето име мълвя...
Питам се сега – защо ли беше?
На кому бе нужно всичкото това?
Вечно самотата ми тежеше
и сама си вярвах, че ми е щастлив деня.
Ала не. Денят не бе щастлив, ни месецът ...