Помня, че имаше гара такава.
Споменът диша в живот прероден
с два коловоза безсмъртни и прави
и с анонимен стрелочник снабден.
Времето беше горкия стрелочник,
дръпнал стрелките в пиянски запой.
И не очакваше, знам, че ще скоча
смело в движение. Бъркаше той.
Скокът не беше с дубльор. В бързината
дъх като облак на клон закачих.
Не оцелях. Но всели се душата
в друг и от гибел така я спасих. ...