Търся те и никъде не те намирам.
Търся те в нощта сред звездите ярки.
Търся те сред хората в шумният град.
Няма те и във времето и в нощите до мене.
Но стоиш в тихите ми спомени.
Викам те. Ела! Ехото повтаря моя вик.
Трепетът гори в мене. Нося те в душата ми.
Къде си?
Мълчанието силно боли, гърдите разрязва.
В този миг си моя Бог и вяра, моята нежност.
Стой в душата ми,пред моя олтар и кажи.
Обичам те! И надеждата ще разцъфти.
Търся те!... И те намерих в моята любов!
А ти потърси ме и спри в моята
свята надежда.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados