Искам вкъщи да се прибера,
уморена от живота и деня,
усмивка топла да ме сгрее,
да не съм сама.
Ръце едни да ме погалят,
и нежно сгушил се в моята коса,
устни да прошепнат
"как хубаво е да си у дома".
Искам омърсена, прашна, грешна,
да прекрачвам прага на дома - той да ме приема,
като единствена своя на света.
Искам да мога вкъщи да се прибера,
дом да бъде, не килия и не сама.
© Нана Todos los derechos reservados