У ДОМА...
Надежда Павлова /Перличка/
Момиче, среброкосо, малко тъжно,
с очи-сапфири и осанка стройна,
не спи. Очаква скоро да се съмне
и час за сладки спомени да дойде...
В косите с нежносини незабравки,
прибрани в плитка, дълга до петите...
Две кичурчета палави заплита
и вдишва минало за любовта си...
Рисува изгрева. И с хладни пръсти,
раздвижени, като че ли от вятър,
превръща всеки лъч в искрици чисти
и с нежност на вълшебница ги гали...
Поглъща с поглед хоризонта златен...
Да можеше да ѝ позира вечно
изгряващото слънце!... С мисъл ясна
поглежда ту към него, ту небето...
А после без да иска се отправя
с най-молещия взор назад към къщи.
Дошло е време вече да се връща
и летния си спомен да забрави...
Дали ще се завърне пак? Навярно утре...
Или след два-три дни... Това не зная...
Но знам, че там, където със сърце е чуто
едно "Обичам те!" - там "у дома" е...
12.01.2015
© Надежда Павлова Todos los derechos reservados