Идвам си тихо у дома.
Ти ме чакаш на неговия праг.
Отваряш ми вратата от тъма.
Гледаш ме - приятел съм и враг.
Аз заминах смело надалече.
Взех каквото имах в ръце сбърал.
А теб оставих, и дете да плаче.
Разпилях мечтите ни без жал!
Ако можех друго да направя.
Заради нас, отново и отново...
Без да трябва сърце си да оставя.
Разбрах - щастие не идва наготово. ...