Убийството на червената рокля…
Застанала пред теб с ухание на рози,
фина, нежна… с онази червена рокля…
Изпила няколко чаши “щастливи дози”,
Красива само... за теб…
Но ето часовникът удари дванадесет…
И презрамките потръпнаха от страх…
А коприната се свиваше на кълбо…
Нима тази рокля по мен бе извършила някакъв грях?
Завъртях се пак… и пак отново…
А роклята от страх и болка единствено сълзи лееше…
И нощта бе жестока… ...