Сякаш времето е вече неброимо,
сякаш часовете се превърнаха в море,
сякаш дните имената си загубиха,
и аз загубих се във дните,
във бездънното море...

Имах силата да се усмихвам, да се смея,
имах волята да следвам своя блян,
имах мигове на слабост, на безсилие,
но преборвах ги... Защото беше ти до мен!...

Имах огън във сърцето,
имах плам,
имах надежда...
имах теб!...

Имах ангел,
имах топлина,
имах обич...
имаше на кой да я дада...

Вече те няма...
А обичта ме убива...
... Убива ме...