Учебника прашен отварям с надежда една,
В него да прочета какво вещае моята съдба!
Учебник от библиотеката небесна,
Учебника за съдбата не тъй лесна.

Заглавието с мътен поглед успях да разчета,
Учебник на живота е това,
В него няма рисунка нито една,
Всяка страница разказва нови правила.

Зачитам се дума подир дума,
Строфа подир строфа,
Иде ми с този учебник,
Да счупя празната си „кофа”!

Щом всичко тъй просто е на хартия,
Защо толкоз сложна изглежда моята орисия?
За всеки проблем решение мога да открия,
Къде била е до сега таз прашна хартия?

Трескаво търся нещо определено да прочета,
Как орисията си да победя,
И защо два пъти подред случи ми се това,
Влюбен да изпитам една и съща болка?

Как възможно е такова DÉJÀ VU да се случи,
С две жени различни една и съща съдба да се получи?
Все трябва да отговарям аз на правила,
Все трябва връзката да крия!

А нима възможно е това,
Два характера различни,
А тъй еднаква е моята съдба,
Вечен резерв все да си стоя?

Нима в този учебник прашен написано е и това?
Нима публикувана е там и моята съдба?
На първият изпит като се провалих,
Втория дали ще издържа?

Затварям учебника със съзнание на тясно,
Че нищо от прочетеното не ми стана ясно,
А ще трябва пак от грешки да се уча,
И ако от първия или втори път не случа,
Все в някой следващ ще улуча!