ДругатаАз (С. П.)
105 50
25 may 2018, 0:37

Учителско ежедневие 

  Poesía » De humor, Civil
1018 2 4

 

Посветих себе си на редица поколения,

потънах в писмо и четмо.

Питам се защо ли,

работата нещо пак не спори.

 

Преподавам  си урока,

срещу мен полегнали си двама,

гледат ме учудено и

прозяват се след дискотека.

 

Задавам си  аз въпроси,

двама пък чудаци цъкат sms

нещо май системата се клати,

никой му не пука за урока.

 

Започваме първата задача.

Вместо молив и пергел,

от несесера грим с червило,

огледалце и парфюм изскачат.

 

Говоря си самичка а*в*с

Отсреща ми чуруликат си двамина,

споглеждат се с усмивка,

сякаш виждат ме за първи път.

 

Ох, звънеца вече би,

спаси ме най накрая.

А сега какво ме чака,

ала имам само две ръце.

 

Бързо търся очилата и започвам,

първа справка, втора, трета,

към дневника поглеждам, някой чука на врата

и какво да видя, чистачката с метлата.

 

Тръгвам си с чантата на рамо,

с поглед, ала зомби, пазарувам,

приготвям вечеря и залягам над книжата,

че утре може в час някой пък да се събуди.

 

А дано, ама надали!

Нещо май не са наред нещата.

За образованието време не остана.

Останаха само моите учителски мечти.

© С. П. Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??