Какво да ти кажа... Разбрах те.
Аз винаги всичко разбирам
и винаги всичко прощавам...
Стоя си във ъгъла мирно.
Не питам, не плача, не искам...
Удобна съм, даже перфектна!
Какво от това, че съм истинска?
Какво, че си гост на сърцето ми?
За тебе съм само поредната...
Е, може би, доста вълнуваща.
Но мъничко все пренебрегната,
прииждаща... После отплуваща...
Така ти е твърде удобно.
Но тайно руша правилата.
Целувам те дълго за сбогом
и... вече си вън от играта.
© Бианка Габровска Todos los derechos reservados