Аз бях онази лястовица от хартия,
която се разпадна с късния, предзимен дъжд…
Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,
сълзите на Ноември, потекли изведнъж…
Замахнах със крила с последна тръпка
и вятърът ме хвърли в празния фонтан –
листата капеха като безименните златни стъпки –
на зимна смърт под ярък есенен саван…
Угаснаха зениците на птица –
на сгънатия лист – две черни точки от молива…
За миг видях милиони минзухарени свещици –
помислих си, че си отивам по-щастлива… ...