28 oct 2009, 14:30

Угаснаха зениците на птица 

  Poesía » Filosófica
698 0 2

Аз бях онази лястовица от хартия,

която се разпадна с късния, предзимен дъжд…

Разтворих се, самотните сълзи във мене да попия,

сълзите на Ноември, потекли изведнъж…

 

Замахнах със крила с последна тръпка

и вятърът ме хвърли в празния фонтан –

листата капеха като безименните златни стъпки –

на зимна смърт под ярък есенен саван…

 

Угаснаха зениците на птица –

на сгънатия лист – две черни точки от молива…

За миг видях милиони минзухарени свещици –

помислих си, че си отивам по-щастлива…

 

Аз бях онази лястовица от хартия,

която прелетя почти до твоята ръка…

Бях мокра от дъжда, и смачкана – като фуния,

изметоха ме с купищата паднали листа…

 

 

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??