Една угаснала любов се мъчиш ти да върнеш,

напразно, пълниш с надежда твоите очи.

Не искам вече и дори да ме прегърнеш,

дали целувката ти вече няма да горчи.

Съдбата навярно така е отредила,

по своя път днес всеки сам да си върви.

Угаснала любов е като птицата безкрила,

нима е нужно и душата да кърви.

С любов насила нима ще се живее,

в сърцето пламъкът ù вече не трепти.

Защо е нужно времето така да се пилее,

с угаснала любов душата да хрипти.

                                                       В.Й. 13.04.2011г.