airiskra (Искра Радева Николова)
126 967
9 nov 2010, 20:41

Угасваща ли е 

  Poesía » De amor
631 0 6

            * * *


  В океан от думи пак ме давиш,

   а очите ти от гняв са замъглени.

      И макар като амфибия да ме познаваш,

    под водите ти не дишам, замътнели.

      Океанът е голям, за Бога... чужд е,

     а морето зная го на пръсти.

         Там из лунните пътеки - сретни,

     ме обича  някак по делфински.

     Да. Сега сме уморени.

   Любовта - ти каза - е до време.

     От умора във сърцата ни е тясно,

   лунно-морската вълна в брега угасва.



                                  Обичам те...

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??