11 jun 2007, 17:28

УХАНИЕТО ТВОЕ... 

  Poesía
796 0 16
 

Уханието твое на пустиня,

опива ме със сладост необятна...

Аз вдишвам го като светиня,

неистова до крайност - всеобхватна.

Очите ти със цвят на златен пясък,

прозират там, във дълбините мои...

Прелитат като птици с нежен крясък,

повяват с трепет те крилата свои...

И тръгвам с тях към нищото, далечното,

защото знам, че там ще те открия...

В сиянието на зората, вечното...

нетленната ти същност да разкрия.

Аз необятната ти обич да превзема,

във дива нежност да те облека...

с любов да те окича, най-неземна,

във вярност вечна да се обрека!

И мой да си, а аз пък да съм твоя,

да сътворим едно бездънно цяло,

в мислите ми нощни и в покоя

любовта ни да е само... в бяло!

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??