15 abr 2007, 12:16

Уиски и любов 

  Poesía
791 0 4
Минават дни, а аз отново тук съм,

с чашата уиски в ръка.

Не си говоря с никой,

оставям всичко в тишина.

 

Часовникът тиктака... бавно, бавно,

а аз остарявам ли славно?

Не, може би геройски и славно!

Да, да... мисля си глупости само.

Главата ми е празна...

 

Има място само за теб!

Ти, който си винаги с мен,

подкрепяш ме безусловно ден подир ден.

В тебе надеждата своя оставих

и нека наистина там да остане -

на дъното, примесена с теб -

обречена и завинаги твоя.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??