сетива сетива сетива…
вие на клетки делите света
правоъгълни със завеси-решетки
а в ъглите придрямва това-онова
неплатени на времето сметки
като котки се будят и гъвкав гръбнак
към тавана протягат с прозявка
е ли време за дозата страх със каймак
от добре отлежало в душата съмнение
от очите им гледните точки-бодли
аромати събират и все им завиждат
щом зазидат ги в своите черепни дни
ще ги мачкат целуват обичат обиждат
новата форма на общия ред
непрекъснато сменя часа на парада
за да вкуси ухото непременно не днес
обещаното му от мармалада
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados