Виж, момче, сладур си,

имаш готин нежен чар,

но в лицето свежо и в косите руси

аз виждам само външен дар.

Иначе в главата куха

екот глух сърце мълви.

Ала главите две са, има друга,

мъжката глава, уви.

Абе ти душа ли нямаш?

Да те чакам със коси сивели.

Хах, а ти, ако трябваше да чакаш?

Щеше ли да чакаш със косите бели?

От любов ще страдам,

но на тебе не ти пука?

Да не съм единствена пък?

Ти ще си намериш друга.

Друга, ала шибаната кучка,

няма като мен, простачката, да чака.

Още щом те опознае,

бързичко ще хване влака.

Ех, абе какво те убеждавам,

ти от дума не ще разбереш,

ама, сори, мило, сам оставаш,

ако сърцето си на друга не дадеш.

И туй, що пиша тука на листа,

то, шибаното идиотче, не ще проумее,

и дорде по курви ходи,

тъй и сам ще остарее.

Чу ли бе, правеж нещастен,

на момиченца под потниците гледаш

и на следващата руса фуста

под поличката ще искаш ти да влезеш.

Ала нивга няма ти да имаш

истинска, обичана жена,

щото, скъпи, пукната пара не струваш

и това е твоя си вина.

И ето, свършвам вече туй, що пиша.

И ето, на сбогуване съм с теб.

Но пука ли ми, ха, да, да, ти така си мислиш,

преодолях те, не си вече в моето сърце.