Уличен музикант
Потоците от хора лъкатушат
по лъскавия уличен гръбнак.
Един Гаврош, пропуснал да закуси,
отново буди слънцето на крак.
Изгрял на тротоара. Като ангел.
С две дяволчета в живите очи
със честен труд на хората помага
да бъдат по-човечни и добри...
Въздиша акордеонът... Самоук е.
Едва на десет, а останал сам...
С един приятел – ничието куче –
надеждата за залък ги венча...
Клавишите пресипнало скрибуцат,
но въздухът изпълва се с цветя
и образ на жена с дете във скута
със ехото припява: ”На-ни-на...”
Ръмят петаци – залчета надежда
за уличния малък музикант.
- Видя ли, Шаро? Бог е с нас изглежда,
ще стигнат за салам. И шоколад!
© Гергана Иванова Todos los derechos reservados