вървя по улици познати,
но изгубен чувствам се по тях,
все усещам някой, че ме следва,
обръщам се, но няма никой всеки път,
прогонвам мисли на уплаха
и зарейвам поглед
в облаците на талази, стар познат,
изваян от спомени неизживени, минава покрай мен,
но вместо отчаяно в него да се впия
и в еуфория фалшива пак да се затрия,
измервам го с поглед мил,
преглъщам гладно споменът, който бе се появил ...