Умирам бавно

Дните летят бързо и часовника не спира,
а часовете минават по-бързо даже от секунди....
Докато аз всеки ден малко по малко умирам,
ти търсиш пак утеха в неговите прегръдки....

Годините се превърнаха в остро оръжие
и всеки път все по-силно ме раняват....
но за жалост няма да намеря спокойствие
когато знам, че всеки ден до него ти заспиваш....

Умирам бавно, скъпа, но ти не знаеш за това
и може би никога няма да разбереш....
Защото вместо човек с добро сърце, ти търсиш красота
и грешиш когато забравяш в любовта най-важните неща!

Калоян Калинов

(21-04-2015)