Устните ми шешнат името ти, душата миq жалнаq те зове... Толкова силно искам те до себе си, че тялото ми от мъка се тресе... Липсваш ми - повтарям аз насън, ликът ти ще ме стряска, докато ме има вън... "Обичам те!" - бих крещяла нощ и ден, "Обичам те!" - и бих те желала, на оковите в плен... Окови, но не от желязо, а от ЛЮБОВ... Вериги, но не от желязо, а от СКРЪБ! Окована, душата ми стене, а по лицето се стича сълза след сълза... Твоят образ пътя пресича при всеки полъх лек на бриза... Спомени връхлитат на черни ята и душата умира.... умира САМА!!!