Живея в Умно село
близо до града.
Тук практично и умело
не вкусваме вода!
Тук пием само вино -
дар от долината,
начело с бате Димо -
кмет на общината.
Но тук младите ни хора,
не обичат Каберне...
Те ходят чак до Мола -
наливат се с менте!
Те даже се шегуват
и от лъскавия Ц У М,
компоти си купуват,
без да вдигат шум:
Веднъж, синът на Пешо,
младеж на име Спас,
отиде в Мола спешно
да купува... ананас.
Плодът му се понрави -
сладък... сочен плод
и реши да си направи
за зимата компот.
И той купи килограми
най-сладък ананас.
Обели го в казана...
вари го близо час...
И бръкна със надежди
в топлия компот,
но сбърчи бързо вежди,
изби му топла пот! -
Сиропът бе прихванал
оцетно - кисел вкус!
На нищо беше станал
без захар този мус!
А самият ананас -
горчеше, чак до сладост!
Без никаква меласа
бе станал топла гадост!
И макар и доста сладичък -
пресен този плод,
без захар май не ставаше
за никакъв компот...
А Пешо... сякаш чакаше,
синът му да сгреши
и без да го протаква,
за миг го... “утеши”:
Той бързо го подхвана
с шегички - пиперливи!
А всичко от казана,
сипа в джибрето от сливи.
И на следващата пролет,
ракията за Спас,
бе точно като в Мола -
с букет от ананас!
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados