"Понякога съм толкова добра, че цялата изтръпвам и боли ме..." Петя Дубарова
Защо така се стича моята умора на бързеи от вените ми - дъщеря ми се усмихва, ето, във съня си, тогава мойта доброта се връща от вратата позасрамена...
И някак странна, тъжна и попарена е моята коса - след всеки монотонен ден, защото във властта на уморените съм се предала - и бавно ме повличат те... дано, надяват се, детето я спаси от огъня...
Нима така ще бъде чак до края ми - да нямам мъничко от вечността едно усещане, че съм добра -та да изтръпвам цялата от нея, като Петя, и моля се - поне за моето дете да имам добротата...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А това е едно от любимите ми стихотворения на Петя.