деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи
заспивам и нямам мисъл в главата си
поисквам най-невъзможни неща
и ти си сред тях разсъблечен до ризница
но облак е сънят и няма вина
сънувам простори далече изписани
в меч и сълза но пробужда се тя
момичето малко е малка красавица
но не го уморявай няма вина