Добър вечер, Любов, закъснях ли?
Щом ме чакаш, навярно не съм,
но в очите ти гасне забравен
спомен някакъв (или пък сън).
Колко жалко, Любов, изтрезняла си,
виж как мъдро и тежко мълчиш.
Е, навярно се случва понякога
нечий страх и вина да простиш.
Не заспивай, Любов! Уморена си?
Ще се срути без теб този свят.
Всичко вече е толкова временно,
всичко вече прилича на грях. ...